Инкотермс са създадени под регистрирана търговска марка от Международната Търговска Камара (ICC) и разработени за улесняване на световната търговия чрез предоставяне на ясни дефиниции за задълженията на всяка страна, с цел намаляване на потенциалните възможноти, водещи до правни усложнения. Incoterms условията се обновяват редовно, за да бъдат в крак с потоянно променящия се свят на международния стокообмен.
Според Емануел Жоливе, главен съветник на Международния арбитражен съд:
„ИНКОТЕРМС са идеален пример за ефективна стандартизация на международен бизнес инструмент. Тяхното всекидневно използване в международни договори за продажба носи юридическа сигурност за бизнес сделките, като същевременно с това опростяват и изготвянето на международните договори.“
Инкотермс обхващат въпросите „кой, какво и кога“ в международните продажби на стоки и доставка, включително:
– Кой какво прави;
– Кой какво плаща;
– Кога рискът преминава от продавача в купувача;
– Кога се осъществява доставката;
В допълнение, правилата указват застраховането, износното и вносното оформяне, както и разпределението на други разходи, отнасящи се до доставка на стоки между купувача и продаваща.
Инкотермс не покриват собственост или право на собственост върху стоки, подробности по задължения за плащане, изисквания за плавателен съд, прекратяване, несъстоятелност и др. Те не представляват цялостен договор за продажба. И все пак те са включени чрез изрична препратка или посочени, както в повечето международни, така и в много местни договори за продажба.И все пак те са включени чрез изрична препратка или посочени, както в повечето международни, така и в много местни договори за продажба.
Инкотемрс условията не са създадени, за да бъдат прилагани автоматично – те са предмет на договорки и преговори и в повечето случаи успешен купувач или продавач често е този, който е най-добър при договаряне на условията на продажба.
Инкотемрс се използват като Условия на Продажба, изпълнявайки и ролята на Международни Търговски Условия. Incoterms 2010 определят условията за изпращане и доставка, а така също и тези по прехвърлянето на риска между купувача и продавача.
Поради основни промени настъпили в последната им редакция, както и за правилната им употреба, следва да се посочи уговореното място плюс „Incoterms 2010“. Уговореното място е мястото, където свършват отговорностите по разходите за продавача и същевременно е точката за достака на продаваща с изключение при „С“ термините.
Последното им редактирано издание са Incoterms 2010 г., които са в сила от 1 Януари, 200 година и заменят Incoterms 2000.
Инкотермс исловията се състоят от 4 (четири) основни групи на термините:
- „E“ – условия, където задължението на продавача и контрола му върху доставката е минимален
- „F“ – условия, където основната тежест към купувача е да организира основните превози
- „C“ – условия, където основната тежест към продавача е да организира основните превози
- „D“ – условия, където задълженията на продавача и контрола му върху доставката е максимален
И включват общо 11 (единадесет) условия: