Приложения

Опасни товари

Класове на ИМО за опасни товари

Превозът на опасни товари и морски замърсители в морските кораби е съответно регулиран в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и Международната конвенция за предодвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL).

Съответните части от SOLAS и MARPOL са разработени в големи подробности и са включени в Международния кодекс за морски превоз на опасни товари (IMDG Code), което прави този кодекс правен инструмент за морския транспорт на опасни товари и морски замърсители.

Класификация на опасни товари

а всички видове транспорт (морски, въздушен, железопътен, автомобилен и вътрешните водни пътища) класификацията на опасни стоки, според вида на съществуващия риск, е съставена от комитет на експертите за превоза на опасни товари към ООН.

  • Клас 1.

    Експлозиви

  • Клас 2.

    Газове

  • Клас 3.

    Запалими течности

  • Клас 4.

    Запалими твърди вещества или вещества, които при контакт с вода отделят запалими газове

  • Клас 5.1.

    Оксидиращи вещества (агенти) отделяне на кислород, увеличават риска и интензивността на огъня

  • Клас 5.2.

    Органични пероксиди – най-бързо ще изгори и са чувствителни на въздействие или триене

  • Клас 6.1.

    Токсични вещества

  • Клас 6.2.

    Инфекциозни вещества

  • Клас 7.

    Радиоактивни вещества

  • Клас 8.

    Корозивни

  • Клас 9.

    Разни опасни вещества и предмети

Инкотермс

Инкотермс са създадени под регистрирана търговска марка от Международната Търговска Камара (ICC) и разработени за улесняване на световната търговия чрез предоставяне на ясни дефиниции за задълженията на всяка страна, с цел намаляване на потенциалните възможноти, водещи до правни усложнения. Incoterms условията се обновяват редовно, за да бъдат в крак с потоянно променящия се свят на международния стокообмен.

Според Емануел Жоливе, главен съветник на Международния арбитражен съд:

„ИНКОТЕРМС са идеален пример за ефективна стандартизация на международен бизнес инструмент. Тяхното всекидневно използване в международни договори за продажба носи юридическа сигурност за бизнес сделките, като същевременно с това опростяват и изготвянето на международните договори.“

Инкотермс обхващат въпросите „кой, какво и кога“ в международните продажби на стоки и доставка, включително:

– Кой какво прави;

– Кой какво плаща;

– Кога рискът преминава от продавача в купувача;

– Кога се осъществява доставката;

В допълнение, правилата указват застраховането, износното и вносното оформяне, както и разпределението на други разходи, отнасящи се до доставка на стоки между купувача и продаваща.

Инкотермс не покриват собственост или право на собственост върху стоки, подробности по задължения за плащане, изисквания за плавателен съд, прекратяване, несъстоятелност и др. Те не представляват цялостен договор за продажба. И все пак те са включени чрез изрична препратка или посочени, както в повечето международни, така и в много местни договори за продажба.И все пак те са включени чрез изрична препратка или посочени, както в повечето международни, така и в много местни договори за продажба.

Инкотемрс условията не са създадени, за да бъдат прилагани автоматично – те са предмет на договорки и преговори и в повечето случаи успешен купувач или продавач често е този, който е най-добър при договаряне на условията на продажба.

Инкотемрс се използват като Условия на Продажба, изпълнявайки и ролята на Международни Търговски Условия. Incoterms 2010 определят условията за изпращане и доставка, а така също и тези по прехвърлянето на риска между купувача и продавача.

Поради основни промени настъпили в последната им редакция, както и за правилната им употреба, следва да се посочи уговореното място плюс „Incoterms 2010“. Уговореното място е мястото, където свършват отговорностите по разходите за продавача и същевременно е точката за достака на продаваща с изключение при „С“ термините.

Последното им редактирано издание са Incoterms 2010 г., които са в сила от 1 Януари, 200 година и заменят Incoterms 2000.

Инкотермс исловията се състоят от 4 (четири) основни групи на термините:

  • „E“ – условия, където задължението на продавача и контрола му върху доставката е минимален
  • „F“ – условия, където основната тежест към купувача е да организира основните превози
  • „C“ – условия, където основната тежест към продавача е да организира основните превози
  • „D“ – условия, където задълженията на продавача и контрола му върху доставката е максимален

И включват общо 11 (единадесет) условия:

  • EXW Ex Works (франко завода)
  • FCA Free Carrier (франко превозвача)
  • CPT Carriage Paid (превоз платен до)
  • CIP Carriage and Insurance Paid To (превоз и застраховка платени до)
  • DPU Delivered at Place Unloaded(доставя се на място разтоварено)
  • DAP Delivered At Place (доставено на място)
  • DDP Delivered Duty Paid (доставено, мито платено)
  • FAS Free Alongside Ship (свободна про протежение на кораба)
  • FOB Free On Board (свободна на борда на кораба)
  • CFR Cost And Freight (разходи и навло)
  • CIF Cost, Insurance and Freight (разходи, застраховка и навло)

Клаузи за застраховане

Клауза „A“

Пълно покритие

Клауза „B“

Ограничено покритие

Клауза „C“

Минимално покритие