Инкотермс

EXW

При EX WORKS, продавачът доставя стоките на купувача, като ги предоставя в полза на купувача в посочено място, оставяйки купувачът да ги вземе от това място. Посоченото място, фабриката или склад НЕ е задължително да са собственост на продавача: това място може да е спедиторски склад или друго място договорено между продавача и купувача. Още повече, че от гледна точка на прехвърлянето на риска, той се случва не когато купувачът вземе стоката, а когато продавачът я предостави готова за получаване от купувача.  

В този етап, когато стоките са предоставени за вземане от купувача, продавачът не е обвързан с товарене на стоката на превозно средство на купувача. Продавачът НЕ е длъжен да организира експортното митническо оформяне на стоката.

FCA

При FCA, продавачът доставя/предоставя стоката в полза на купувача: или в негов склад, натоварена върху превозно средство на ; или на друго уточнено място натоварена върху превозно средство на продавача и готова за разтоварване/претоварване при превозвач на купувача или друго номинирано от купувача лице. Складът на продавача или уточнено място, където стоката се доставя е мястото, където доставката се случва и рискът и разходите се прехвърлят към купувача.

Основна разлика между EXW и FCA е, че за разлика от EXW, FCA предвижда доставка на натоварена стока. 

CPT

Както при FCA, продавачът доставя стоката ( и прехвърля риска и разходите), когато достави стоката върху превозното средство на превозвача (или склада на превозвача) с едно изключение. За разлика от FCA при CPT превозвачът е номиниран от продавача, а не от купувача. Щом стоката е доставена на превозвача, задължението на продавача да достави стоката е изпълнено. Продавачът е изпълнил задължението си дори и ако стоката не достигне крайната дестинация в идеален вид или изобщо не пристигне.

Това е така, защото рискът се прехвърля към купувача, когато стоката е доставена за транспорт на превозвача. Задължение на продавача е да сключи договор за превоз до договорената дестинация.

CIP

CIP в голяма степен припокрива CPT. Тук също доставена стока на превозвача е точката, в която се случва доставката и се прехвърля рискът. Също продавачът е задължен да превози стоките до уговорена дестинация и да сключи договор за превоз до тази уточнена дестинация. Важно, както и при CPT, е да се посочи точно и по възможност подробно описание на точката на доставка. CPT е валидно за различните видове транспорт.

Има една съществена разлика между CPT и CIP и това е застраховката, която продавачът е длъжен да сключи в полза на купувача.

DPU

При DPU доставката се осъществява след като стоката е разтоварена от превозното средство в уговорената дестинация и се предостави в полза на купувача. Това означава, че рискът от повреда и/или погубване на стоката по време на разтоварване е за сметка на продавача, така както и разходите по самото разтоварване.

Едиствено при DPU продавачът е задължен да разтовари стоката в дестинация. Поради това продавачът трябва да се увери, че е в позиция физически да организира разтоварването в крайна дестинация, която обикновено е в страната на купувача. Ако изпитва затруднения с това, то по-добре да обмисли условия DAP.

DAP

Първите две D условия на доставка са много подобни и основната разлика между двете е, че при DAP доставката и прехвърлянето на риска се случва преди разтоварването в уговорена точка или дестинация, а при второто (DPU) – след разтоварването.

При DAP, доставката се случва когато стоката е предоставена на купувача в уговорена дестинация (или уточнена точка в дестинация) готова за разтоварване.

DDP

В предходните две условия продавачът беше длъжен да организира митническото представителство по износ, но не и по вноса на стоката.  При DDP продавачът доставя стоката неразтоварена от превозното средство, както при DAP, но е длъжен да организира обмитпването на стоката по внос. Това превръща DDP условията в такива, които носят най-големи задължения на продавача. Рискът и разходите по разтоварване на стоката в дестинация са задължение на купувача, но ако стоката не е обмитена от продавача, то доставката не се счита за осъществена.

Последствията са, че ако се случи нещо със стоката, докато чака импортно обмитяване, рискът е за сметка на продавача. Ако продавачът не е сигурен, че може да се справи с импортното обмитяване е по-добре да обмисли условия DAP или DPU.

FAS

Двете морски F условия са много подобни, с една основна разлика – моментът на доставка. При FAS, продавачът доставя стоката, като я предоставя в полза на купувача до кораб (примерно на кей или на баржа) в предварително уточнено пристанище.

Рискът от повреда и/или загуба на стоката се прехвърля към купувача, когато стоката е доставена/предоставена в полза на купувача до кораб. Купувачът заплаща и разходите от този момент нататък.

FOB

При FAS продавачът доставя стоката до кораб, докато при FOB продавачът доставя стоката, като я предоставя в полза на купувача на борда на кораб, номиниран от купувача в уговорено пристанище. Рискът от повреда и/или погубване на стоката се прехвърля към купувача, когато стоката е фактически на борда на кораб и купувачът поема всички разходи от този момент нататък.

CFR

Както при F условията, доставката при C условията е по море и се осъществява, когато продавачът предостави стоката на борда на кораб. За разлика от F условията, тук ангажимента за организиране на морския транспорт са задължение на продавача. Двете морски C условия са много подобни едно на друго, като основната разлика е, че при CFR продавачът няма задължение да застрахова стоката, а при CIF, освен да организира морския транспорт на стоката, продавачът е длъжен да застрахова стоката.

При CFR продавачът доставя стоката на купувача на борда на кораб. Рискът от повреда и/или загуба на стоката се прехвърля върху купувача, въпреки, че корабът/морският транспорт е организиран от продавача и независимо дали стоката ще пристигне в крайна дестинация в добро състояние или озобщо, защото при CFR продавачът не е задължен да застрахова стоката. Купувачът може да застрахова стоката по свое усмотрение, от момента на доставка/приемане на доставка.

CIF

Както при CFR, при CIF условията продавачът доставя стоката, като я натовари на борда на кораб. Рискът по повреда и/или загуба на стоката се прехвърля към купувача, когато стоката е поставена на борда на кораб.

Продавачът има задължение да организира морския транспорт до уговорена дестинация и да застрахова стоката. При CIF изискването е застраховката да е с минимално покритие.